Природни ресурси
РЕЛЕФ
Обликът на съвременния релеф е с мозаечен характер – хълмисто-ридов, плоско-хълмист, равнинско-планински. Този характер на релефа се обуславя с включването в териториалния обхват на Общината на части от северните склонове на Източна Стара планина и на части от Предбалкана. Омуртаговият рит служи едновременно и като връзка, и като граница между Лиса планина и Преславска планина. Чрез него се отделят и историко-географските области Герлово и Сланик. През общината почти в меридиално направление минава второкласен път ІІ - 48 от Търговище през Котленския проход за Сливен. Най–близкото летище е Търговище. Пристанища, към които могат да се насочат товаропотоци от и за общината са русенското и варненското. Община Омуртаг в административно-териториално отношение граничи на изток с Шуменска област, на запад с община Антоново, на север с общините Антоново и Търговище, а на юг с област Сливен.
КЛИМАТ
Климатът в района е умерено – континентален, с горещо лято и студена зима. Известно влияние оказват нахлуващите през пролетта от югозапад и запад влажни въздушни маси, както и преносът на въздушни маси с тропичен произход през лятото. Максимумът на валежите е през месец юни, а минимума – през месец февруари. Относителната влажност на въздуха е 72%.
ВОДНИ РЕСУРСИ
Наличните водни ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Тича (приток на р.Голяма Камчия) и Голяма река (приток на р.Янтра). Реките имат дъждовно – снежен режим с максимален отток през пролетта. Речният отток е непостоянен.
Формираните ниско дебитни извори са от пресни, хидрокарбонатно – калциево – магнезиеви води, с обща минерализация 0.4 – 0.5г/л.
В кватернера са акумулирани води, имащи пряка връзка с валежите и повърхностния отток. Представляват интерес за малки водохващания, нямащи строги изисквания към качеството на водите.
ПОЧВИ
Почвите в района на община Омуртаг спадат към:
1/ Северобългарската лесостепна зона, Предбалканска подзона на светлосиви горски почви;
2/ Източно – Балканска почвена провинция, Търговишко – Преславски район.
В общината преобладават светлосиви /псевдоподзолисти/ почви, формирани върху мезозойски скали. Широко разпространение имат плитките, слабо текстурно диференцирани скелетни и песъчливи почви, които са силно засегнати от ровинна корозия, свързана с антропогенното въздействие върху земите. Почвените условия са със средни агротехнически качества.
Състоянието на почвата по отношение на нейната продуктивност и плодородие е с бонитет от 51 – 60 бала за равнинния терен /причислена V категория/ и от 41 – 70 бала за полупланинския район. Механичният състав на почвите показва, че те са средно – песъчливо глинести с Q от 1,3 до 2,0. Почвената реакция е средно – кисела.
Няма данни за зони с ерозирани, засолени или вкислени почви, както и на зони с почви, замърсени с вредни вещества.
РАСТИТЕЛНОСТ
Територията на Община Омуртаг има ясно изразен хълмисто – предпланински и нископланински характер. Тук преобладават чисти и смесени гори от цер, благун, зимен дъб, габър, бук и сребролиста липа. В тях се среща единично или с по една, две десети мъждрян, клен, мекиш, бряст и др. Келявият габър тук се среща главно в подлеса и на малки площи като чисти, закелявели горички.
Културите, създадени тук, са предимно от смърч, бял и чер бор. На много места се срещат червен дъб, череша, планински ясен, топола, акация и други.
В повечето насаждения като подлес освен келявия габър се среща и глогът, дрянът, шипката, леската и други. Скалните образувания са покрити с мъхове и лишеи. С противоерозийни цели е създадена една култура от люляк.
На територията на община Омуртаг няма обявени или предложени за обявяване защитени територии и защитени обекти.
ЖИВОТНИ
Фауната на общината е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Разглежданият животински свят може да бъде отнесен към Северната зоогеографска подобласт на България. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Характерни представители на фауната в обезлесените, скални терени са: пепелянка, стенен гущер, скалолазка, червенокръста лястовица, черен щъркел, гарван гробар, прилеп, белка, язовец, лисица, чакал.
Горските масиви от зимен дъб и келав габър се обитават от следните животински видове: слепок, медянка, смок мишкар, горски гущер, синигер, кълвач, авлига, горска дърволазка, горска зидарка, заек, дива котка, сърна, златка, дива свиня, вълк.
Местата с по-голяма надморска височина се обитават от усойница, гълъб хралупар, черен кълвач, орехче, осояд. От бозайниците се срещат всички изброени по-горе, а също и благороден елен.
Водните екосистеми се обитават от речен кефал, черна мряна, уклей, скобар, костур, шаран, сом, щука, дъгова пъстърва, водна костенурка, видра и др.
За около сто години природата е загубила напълно някои свои обитатели – мечка, рис. Повечето от тях са унищожени като ловни обекти. Други се срещат много рядко и са застрашени от изчезване. Причините са комплексни. Един от основните проблеми в района е бракониерството, разпространено по отношение на някои представители на фауната – сърна, диво прасе, фазан.
КЛИМАТ
Климатът в района е умерено – континентален, с горещо лято и студена зима. Известно влияние оказват нахлуващите през пролетта от югозапад и запад влажни въздушни маси, както и преносът на въздушни маси с тропичен произход през лятото. Максимумът на валежите е през месец юни, а минимума – през месец февруари. Относителната влажност на въздуха е 72%.